1. Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.
2. На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо.
3. От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,
4. двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);
5. и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление.
6. Всеки от мъжки пол между свещеническите <семейства> да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.
7. Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.
8. А който свещеник принася някому <приноса за> всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.
9. И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.