12. Дъщеря на свещеник, ако е омъжена за чужденец, да не яде от приноса за издигане от светите неща.
13. Но ако дъщеря на свещеник овдовее или бъде напусната и няма дете, и се върне в бащиния си дом, както е била в младостта си, тя може да яде от хляба на баща си. Обаче никой чужденец да не яде от него.
14. И ако някой от незнание яде нещо свето, тогава да даде на свещеника <равното на> светото нещо и да му притури петата му част.
15. <Свещениците> да се не отнасят със светите неща, които израилтяните принасят Господу, като с просто нещо,
16. за да не навлекат на себе си беззаконието на престъпление, когато ядат техните свети неща; защото Аз съм Господ, Който ги освещавам.