10. и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока,
11. това е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист.
12. Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на <болния с> раната, от главата до нозете му,
13. тогава свещеникът да прегледа, и, ето, ако проказата е покрила всичките му меса, нека обяви за чист <онзи, който има> раната; понеже тя цяла е побеляла, той е чист.
14. Но щом се появи на него живо месо, ще бъде нечист;
15. свещеникът, като прегледа живото месо, нека го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа.
16. Или пък ако живото месо пак се промени и побелее, нека дойде при свещеника;
17. и, ето, когато го прегледа свещеникът, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви за чист <онзи, който има> раната; той е чист.
18. Ако на кожата на някого по месата му има цирей, който е оздравял,
19. и ако на мястото на цирея се е появил бял оток, или лъскаво бяло червеникаво петно, такъв да се покаже на свещеника;
20. и свещеникът да прегледа, и ето, ако изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му са побелели, тогава свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, която е избухнала в цирея.
21. Но ако, като я прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в нея, и не е по-дълбоко от кожата, и е завехнала, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;
22. и ако се разпростира много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва.
23. Но ако лъскавото петно остава на мястото си, и не се е разпростряло, това е белегът от цирея; свещеникът нека го обяви за чист.