1. А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
2. то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
3. Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
4. земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
5. За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.
6. А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
7. Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?
8. Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;
9. отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.
10. И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
11. Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
12. освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
13. Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.
14. И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.