14. Когато те излязоха, царят остави храна пред Вил. А Даниил заповяда на слугите си да донесат пепел и да посипят, в присъствие само на царя, целия храм. След това излязоха, затвориха вратата, запечатаха я с царския пръстен и се разотидоха.
15. А жреците, както бяха свикнали, дойдоха през нощта с жените и децата си и изядоха и изпиха всичко.
16. На другия ден царят дойде рано сутринта с Даниил
17. и го попита: „Цели ли са печатите, Данииле?“ Той отвърна: „Цели, царю.“
18. И щом вратите бяха отворени, царят погледна трапезата и високо извика: „Велик си ти, Виле, и у тебе няма никаква измама!“
19. А Даниил се позасмя, задържа царя, за да не влезе вътре, и рече: „Погледни на пода и познай чии са тези следи.“
20. Царят отвърна: „Виждам следи от мъже, жени и деца.“
21. Изпълнен с гняв, той заповяда жреците, жените и децата да бъдат заловени и те му показаха тайните врати, през които са влизали и изяждали, каквото е имало на трапезата.
22. Тогава царят заповяда да ги умъртвят, а Вил предаде на Даниил, който разруши и него, и храма му.