14. И видях – ето светъл облак, и Седналият на облака беше подобен на Сина човешки; на главата Си имаше златен венец, а в ръката Си – остър сърп.
15. И друг ангел излезе от храма и извика с висок глас на Онзи, Който седеше на облака: „Изпрати сърпа Си и пожъни, защото е дошъл часът за жътва – земната жътва е узряла.“
16. Тогава Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята и земята беше пожъната.
17. И друг ангел излезе от храма, който е на небето. Той също носеше остър сърп.
18. И друг ангел излезе от мястото на жертвеника. Той имаше власт над огъня и със силен глас извика към онзи, който държеше острия сърп: „Изпрати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.“
19. Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия жлеб на Божия гняв.
20. Жлебът беше утъпкан вън от града и кръв потече от жлеба, като стигна чак до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадия.