9. Но ние, възлюбени, макар и да говорим така, сме убедени, че сте достойни за по-добри дела, които водят към спасение.
10. Защото Бог не е несправедлив, та да забрави делото ви и любовта, която показахте към Него, като подпомагахте и подпомагате вярващите.
11. Ние обаче желаем всеки от вас докрай да проявява еднакво усърдие, за да се сбъдне нашата надежда.
12. Не бъдете лениви и подражавайте на онези, които чрез вяра и търпение наследяват каквото Бог е обещал.
13. Когато Бог даваше обещание на Авраам, Той се закле в Себе Си, понеже нямаше по-висш от Него, в когото да се закълне,
14. като каза: „Наистина ще те благословя и преблагословя, ще умножа и преумножа потомството ти.“
15. И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното.
16. Хората се кълнат в името на по-висш от тях и клетвата е уверение, че се слага край на всички спорове.
17. Затова Бог, когато искаше да покаже по-ясно Своята неизменна воля на наследниците на това, което им беше обещал, си послужи с клетва.