21. Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога.
22. Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога, може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце.
23. Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“
24. А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“
25. Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.
26. А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“
27. Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение,
28. сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия.
29. Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“
30. Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“
31. Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него.
32. А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си.