14. Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан.
15. Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух,
16. защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус.
17. Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух.
18. А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари
19. и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“
20. Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари.
21. Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога.
22. Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога, може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце.
23. Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“
24. А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“
25. Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.
26. А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“
27. Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение,