15. тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на легла и носилки, та като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
16. Стичаха се в Йерусалим и много хора от околните градове, като донасяха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
17. Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист,
18. заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
19. Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече:
20. „Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“
21. Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите.
22. Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха:
23. „Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“
24. Когато чуха тези думи, първосвещеникът, началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите.
25. Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“
26. Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.
27. Като ги доведоха, изправиха ги в синедриона. И първосвещеникът ги попита:
28. „Не ви ли забранихме строго да поучавате в името на този Човек? А ето изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате кръвта Му да падне върху нас.“
29. Петър и апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек.
30. Бог на прадедите ни възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, като Го приковахте на дърво.
31. Бог с десницата Си Го въздигна за Предводител и Спасител, за да даде на Израил покаяние и прошка на греховете.
32. За тези събития сме Му свидетели ние и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“
33. Като чуха това, обзе ги ярост и замислиха да ги убият.