20. Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.
21. След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети.
22. А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът.
23. Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа,
24. и каза: „Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.“
25. Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено.
26. Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“