2. Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония.
3. На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него.
4. Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.
5. Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия.
6. Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него.
7. Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона.
8. След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея.
9. Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът беше вече минал, – Павел ги съветваше
10. с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“
11. Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел.
12. И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър.
13. И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит.
14. Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон.
15. Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните.
16. И понесени зад едно островче, наричано Клавда, едва можахме да удържим спасителната лодка.
17. След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха.