15. Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните.
16. И понесени зад едно островче, наричано Клавда, едва можахме да удържим спасителната лодка.
17. След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха.
18. На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара.
19. А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.
20. Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.
21. След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети.
22. А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът.
23. Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа,
24. и каза: „Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.“
25. Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено.
26. Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“
27. Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море, към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя.
28. Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега.
29. И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне.
30. Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба,
31. Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“
32. Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.
33. Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали.
34. Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“
35. Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде.