1. Тогава Агрипа каза на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“ А Павел вдигна ръка и заговори в своя защита:
2. „Царю Агрипа, смятам се за щастлив, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, в което ме обвиняват юдеите,
3. но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо.
4. Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим.
5. Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра.
6. А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога,
7. което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите.
8. Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви?
9. Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей.
10. Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах.
11. И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната.
12. С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците,