14. Там престояха доста дни и Фест представи на царя делото на Павел, като каза: „Има един човек, оставен от Феликс в окови.
15. Когато първосвещениците и юдейските стареи предявиха обвинения срещу него, аз бях в Йерусалим и искаха да бъде осъден.
16. Аз им отговорих, че у римляните не е обичайно да предават човека на смърт, преди обвиненият да има пред себе си обвинителите и да му се позволи да се защити от обвинението.
17. И когато те се събраха тук, на другия ден, без никакво отлагане аз седнах на съдийското място и заповядах да доведат човека.
18. Явиха се обвинителите, но не представиха нито едно обвинение, каквото аз очаквах.
19. Те имаха някакви спорове с него върху тяхната вяра и за някой си Иисус, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.
20. Понеже бях затруднен да проуча този въпрос, попитах дали той иска да отиде в Йерусалим и там да бъде съден за това.
21. Но тъй като Павел поиска да бъде оставен за императорско разследване, заповядах да го държат под стража, докато го изпратя при императора.“
22. Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих желал и аз да изслушам този човек.“ А той отговори: „Утре ще го изслушаш.“
23. На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел.
24. Фест рече: „Царю Агрипа и всички вие мъже, които сте тук с нас! Виждате този, за когото всички юдеи дойдоха при мене, и в Йерусалим – и тук, и викаха, че той не бива повече да живее.
25. Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо, заслужаващо смърт, и понеже той сам поиска съд пред императора, реших да го изпратя там.