17. А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес
18. и Го видях да ми казва: „Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.“
19. Но аз отговорих: „Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе.
20. А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.“
21. И Той ми каза: „Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците“.“
22. До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“
23. И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,
24. хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него.
25. Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“
26. Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“
27. Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“