1. А когато едва се разделихме с тях и отплавахме, стигнахме направо в Кос, а на другия ден – в Родос, и оттам – в Патара.
2. И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплавахме.
3. След като съзряхме Кипър, оставихме го вляво, заплавахме към Сирия и слязохме в Тир. Там трябваше да се разтовари корабът.
4. Намерихме вярващите и останахме там седем дена. А те, по внушение от Духа, съветваха Павел да не отива в Йерусалим.
5. Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме.
6. След като се простихме един с друг, влязохме в кораба, а те се върнаха вкъщи.
7. А ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.
8. На другия ден Павел и ние, които бяхме с него, продължихме и пристигнахме в Кесария, където влязохме в къщата на Филип, който благовестеше и беше един от седемте дякони, и останахме при него.
9. Той имаше четири неомъжени дъщери с пророчески дар.
10. Там бяхме вече от доста дни, когато от Юдея пристигна един пророк на име Агав.
11. Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза си ръцете и нозете и рече: „Това казва Светият Дух: Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“
12. Щом чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не отива в Йерусалим.
13. Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“
14. И понеже той не се съгласяваше, млъкнахме и си рекохме: „Да бъде волята на Господа!“