6. А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена.
7. В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ.
8. В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи.
9. Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.
10. Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“
11. И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува.
12. Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.
13. А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша.
14. И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15. На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет.
16. Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница.
17. От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери.
18. И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време,
19. служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите;