17. От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери.
18. И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време,
19. служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите;
20. как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите,
21. как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.
22. И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там
23. освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби.
24. Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат.
25. И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство.
26. Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас,
27. защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля.
28. И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв.
29. Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото.
30. Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си.