10. Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“
11. И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува.
12. Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.
13. А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша.
14. И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15. На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет.
16. Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница.