21. След тези събития Павел реши, като мине през Македония и Ахая, да отиде в Йерусалим. „След като бъда там, каза, трябва да видя и Рим.“
22. И изпрати в Македония двама от онези, които му служеха – Тимотей и Ераст, а сам остана още малко в Азия.
23. По онова време настана голямо вълнение относно Божия път.
24. Някой си златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и донасяше на занаятчиите немалка печалба,
25. като събра тях, а и други с подобен занаят, каза: „Мъже, знаете, че от тази работа зависи нашият добър поминък!
26. А пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Мала Азия този Павел убеди и обърна доста народ, говорейки, че тези, които се правят с човешки ръце, не са богове.
27. Тъй че има опасност не само този наш занаят да си спечели презрение, но и храма на великата богиня Артемида да не го смятат за нищо, и тази, която цяла Азия и целият свят почитат, да загуби величието си.“
28. Като чуха това, изпълниха се с ярост и закрещяха: „Велика е Артемида Ефеска!“
29. И целият град се разбунтува. Всички заедно се втурнаха към театъра, като грабнаха Гай и Аристарх – от Македония спътници на Павел.
30. Но когато Павел поиска да отиде сред народа, вярващите го задържаха.