8. И като минаха през Мизия, отидоха в Троада.
9. През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“
10. Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там.
11. И тъй, като отплавахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, на другия ден – в Неапол,
12. а оттам – във Филипи – първа римска колония в тази част на Македония. В този град престояхме няколко дена.
13. А в съботата излязохме извън града при една река, където имаха обичай да се молят, седнахме и говорехме на събралите се жени.
14. Слушаше и една богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатира, която продаваше пурпурни платове. И Господ ѝ отвори сърцето внимателно да се вслушва в това, което говореше Павел.
15. Когато тя и домашните ѝ се кръстиха, тя ни покани с думите: „Ако смятате, че съм истински вярваща в Господа, влезте и живейте в къщата ми.“ И ни убеди.
16. Като отивахме на молитва, срещнахме една слугиня, обладана от дух на предсказание, която докарваше голяма печалба на своите господари с гадаенето си.
17. Тя вървеше след Павел и след нас и викаше: „Тези хора са слуги на Всевишния Бог и ни възвестяват път за спасение.“
18. Това тя правеше в продължение на много дни, докато Павел се обърна отегчен и рече на духа: „В името на Иисус Христос, заповядвам ти да излезеш от нея.“ И духът излезе в същия миг.
19. Но господарите ѝ, като разбраха, че надеждата им за печалба пропадна, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на площада при управниците.
20. И като ги доведоха пред управниците, казаха: „Тези хора, които са юдеи, бунтуват града ни