22. Тогава тълпата налетя върху тях, а управниците раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги.
23. И като им нанесоха много удари, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на тъмничаря добре да ги пази.
24. Като получи такава заповед, той ги хвърли във вътрешната част на тъмницата и стегна нозете им между дървени окови.
25. Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
26. Внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се разклатиха. Веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха.
27. А тъмничарят, като се събуди и видя, че вратите на тъмницата са отворени, извади нож и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
28. Но Павел извика високо: „Не си причинявай зло, ние всички сме тук!“
29. Той поиска светлина, втурна се и разтреперан падна пред Павел и Сила.