4. А народът в града се раздели: едни бяха с юдеите, а други – с апостолите.
5. Когато узнаха за намерението на езичниците и на юдеите, заедно с техните водачи, да ги охулят и убият с камъни,
6. те забягнаха в градовете на Ликаония, Листра и Дерва и в техните околности
7. и там благовестяха.
8. В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил.
9. Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че вярва и затова може да бъде изцелен,
10. му каза с висок глас: „На тебе казвам в името на Господ Иисус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи.
11. А тълпите народ, като видяха какво стори Павел, започнаха да викат на ликаонски: „Богове в човешки образ са слезли при нас.“
12. И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже предимно той говореше.
13. А жрецът от храма на Зевс пред града им, като доведе пред вратите обкичени с цветя бикове, искаше да извърши заедно с народа жертвоприношение.
14. Но щом чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и се хвърлиха сред народа с викове: